Кълна се в зората
и в десетте нощи [от месеца за поклонение хадж],
и в четното, и в нечетното,
и в нощта, когато отминава!
Нима в това няма клетва за разумния?
Не видя ли ти как постъпи твоят Господ с адитите
и с ирамитите, имащи високи постройки,
подобни на които не бяха сътворени по земите,
и със самудяните, които изсичаха скалите в долината,
и с Фараона, владетеля на войските,
които безчинстваха из селищата
и множаха в тях развалата?
Тогава твоят Господ стовари върху тях бича на мъчението.
Твоят Господ надзирава.
И ако неговият Господ го подложи на изпитание, като го почете и облагодетелства, човекът казва: “Моят Господ ме почете.”
А ако го подложи на изпитание, като ограничи препитанието му, казва: “Моят Господ ме оскърби.”
Ала не! Вие не почитате сирака
и не подканвате да бъде нахранен нуждаещият се,
и изяждате наследството [дори ако е чуждо] с лакомия.
И обичате богатството с голяма любов.
Ала не! Когато земята бъде стрита на прах
и твоят Господ дойде с подредените в редици ангели,
и Адът бъде докаран в този Ден, човекът ще си спомни тогава, ала защо ще му е спомнянето?
Ще казва: “О, да бях сторил отнапред добрини заради моя [отвъден] живот!”
В този Ден никой друг не ще измъчва, както Той измъчва,
и никой друг не ще оковава, както Той оковава.
О, душа успокоена,
завърни се при твоя Господ доволстваща, заслужила благосклонност!
Влез сред Моите раби,
влез в Моя Рай!