Кълна се в Деня на възкресението.
И кълна се в многоукоряващата [се] душа.
Нима човек смята, че Ние не ще съберем костите му?
Наистина Ние можем да възстановим и върховете на пръстите му.
Ала човек упорства в греха си
и пита: “Кога е Денят на възкресението?”
Тогава, когато погледът се заслепи
и луната се затъмни,
и слънцето, и луната се слеят,
човекът ще каже в този Ден: “Накъде да се бяга?”
Ала не! Няма убежище.
При твоя Господ в този Ден е местопребиванието.
Човекът в този Ден ще бъде известен за ранните си дела и за късните.
Да, човекът сам за себе си ще е свидетел,
дори да дава извинения.
Не си движи езика с това Слово [о, Мухаммад], за да избързаш [да го запомниш]!
Да бъде събрано [в твоите гърди] и четено [от теб] е Наша грижа.
И когато го четем, следвай неговото четене!
После неговото разясняване е Наша грижа.
Ала не! Вие обичате преходността [на земния живот]
и изоставяте отвъдния.
Едни лица в този Ден ще възсияят,
към своя Господ ще гледат,
а други в този Ден ще бъдат мрачни,
ще се убедят, че ги е сполетяла беда, пречупваща гръбнака.
А когато душата стигне гръкляна
и се рече: “Кой ще те избави?”,
и той се убеди, че [това] е раздялата,
и се преплете крак с крак -
тогава към твоя Господ ще е отправянето.
тогава към твоя Господ ще е отправянето.
Той нито вярваше, нито отслужваше молитвата,
а отричаше и се отвръщаше.
После отиваше при своите хора с горделива походка.
Горко ти, горко!
И отново - горко ти, горко!
Нима човек смята, че ще бъде оставен без надзор?
После бе съсирек, а Той го сътвори и осъразмери.
И създаде от нея двата пола - мъжа и жената.
Нима Той не е способен да съживи мъртвите?