Всички ислямски библиотеки
1

Сад. Кълна се в Корана, носещ напомняне!

2

Ала неверниците тънат в надменност и противене.

3

Колко поколения погубихме преди тях! И стенеха те, но вече не бе време за спасение.

4

И се удивиха, че им е дошъл предупредител измежду тях. И рекоха неверниците: “Този е магьосник-измамник.

5

Нима превърна той боговете в един бог? Това наистина е нещо изумително.”

6

И си тръгнаха знатните от тях: “Вървете и отстоявайте вашите богове! Именно това се възнамерява.

7

Не сме чували за това в последната религия. То е само измислица.

8

Нима на него измежду нас е низпослано Напомнянето?” Да, съмняват се в Моето Напомняне. Но те все още не са вкусили Моето мъчение.

9

И нима при тях са съкровищниците с милостта на твоя Господ - Всемогъщия, Даряващия?

10

Или е тяхно владението на небесата и на земята, и на всичко между тях? Тогава да се възкачат по пътищата към небесата!

11

Те са някакво там разгромено войнство от съюзници.

12

Преди тях отричаха и народът на Нух, и адитите, и Фараонът - владетелят на войските,

13

и народът на Лут, и самудяните, и обитателите на Горичката. Те бяха съюзени.

14

Всеки отричаше пратениците и затова се изпълни Моето наказание.

15

И тези ги очаква само един Вик, за който няма отсрочка.

16

И казват: “Господи, ускори нашия дял преди Деня на равносметката!”

17

[О, Мухаммад] търпи онова, което изричат! И си спомни за нашия раб Дауд - притежателя на силата! Той винаги се обръщаше към Нас.

18

Накарахме Ние планините да прославят с него вечер и в зори.

19

И птиците насъбрани - всички му се подчиниха.

20

И укрепихме неговото царство, и му дадохме мъдростта, и точното отсъждане.

21

А стигна ли до теб вестта за спорещите, когато се покатериха в светилището?

22

Те влязоха при Дауд и той се уплаши от тях. Рекоха: “Не се страхувай! Ние сме двама спорещи, единият от които ощети другия. Отсъди между нас с истината и не бъди угнетител, и ни насочи по правия път!”

23

[Единият рече:] “Това е моят брат. Той има деветдесет и девет овци, а пък аз имам само една овца. И рече: “Повери ми я!” И ме надви в спора.”

24

Рече [Дауд]: “Угнетил те е, като е добавил твоята овца към своите овци. Мнозина от съдружниците се потискат един друг, освен онези, които вярват и вършат праведни дела, ала малцина са те.” И разбра Дауд, че Ние само го изпитвахме, и помоли своя Господ за

25

И му опростихме това. При Нас той е приближен и има прекрасна обител.

26

О, Дауд, Ние наистина те сторихме наместник на земята, затова отсъждай между хората с истината и не следвай страстта, та да не те отклони от пътя на Аллах! За онези, които се отклоняват от пътя на Аллах, има сурово мъчение, защото са забравили Деня на рав

27

И не сътворихме Ние небето и земята, и всичко между тях напразно, както си мислят неверниците. Горко на неверниците от Огъня!

28

Нима ще сторим онези, които вярват и вършат праведни дела, да са като сеещите развала по земята? И нима ще сторим богобоязливите да са като разпътните?

29

Това е Книга, която низпослахме на теб [о, Мухаммад] - благословена, за да размишляват над нейните знамения и за да се поучават разумните хора...

30

И на Дауд дарихме Сулайман. Прекрасен раб! Той винаги се обръщаше към Нас.

31

Един следобед му бяха показани бързоноги коне, чаткащи с копита.

32

И рече: “Заради любовта към благата пренебрегнах споменаването на моя Господ, докато [слънцето] се скри зад покривалото [на нощта].

33

Върнете ги при мен!” И започна да сече краката и шиите им.

34

Вече изпитахме Сулайман. И на неговия престол сложихме [чуждо] тяло. После той се разкая.

35

Рече: “Господи мой, опрости ме и ми дай власт, с която да не бъде удостоен никой след мен! Наистина Ти си Даряващия.”

36

И му подчинихме вятъра леко да духа според неговата повеля, където поиска.

37

И сатаните - едни да строят, други да се гмуркат,

38

а трети - вързани в окови...

39

Това е Нашият дар [за теб, о, Сулайман], облагодетелствай, или се въздържай безмерно!

40

И той при Нас е от приближените, и има прекрасна обител.

41

И спомни си Нашия раб Айюб. Той позова своя Господ: “Сатаната ми причини беда и мъчение.”

42

[Аллах рече:] “Тропни с крак! И ще имаш [вода] за миене, студена за пиене.”

43

И му дарихме [отново] неговото семейство, и още толкова заедно с тях - милост от Нас и поука за разумните хора.

44

“И вземи в длан снопче сламки, и удари с него, и не нарушавай клетвата си!” И наистина го намерихме търпелив. Прекрасен раб! Той винаги се обръщаше към Нас.

45

И спомни си Нашите раби Ибрахим и Исхак, и Якуб - притежатели на сила и прозорливост!

46

И ги пречистихме, за да си спомнят винаги Дома [на отвъдното].

47

И те са при Нас сред добрите избраници.

48

И спомни си Исмаил и ал-Ясаа, и Зу-л-Кифл! И те са сред добрите.

49

Това е напомняне. За богобоязливите има прекрасна обител -

50

градините на Адн с разтворени за тях врати.

51

Облегнати там, пожелават разни плодове и питиета.

52

И ще има при тях връстнички с целомъдрен поглед.

53

“Това ви е обещано за Деня на равносметката.

54

Това е Нашата награда. Няма тя изчерпване.”

55

Така е! А за престъпилите има злощастно завръщане -

56

Адът, в който ще горят. И колко лош е за постеля той!

57

Така е! И нека вкусят това - вряща вода и гной!

58

И други [мъчения] от същия вид.

59

“Това е тълпа, нахълтала заедно с вас. Няма поздрав за тях. Те ще горят в Огъня.”

60

Ще отвърнат: “Не, за вас няма поздрав. Вие ни навлякохте това. И колко лошо е то за обиталище!”

61

Ще рекат: “Господи наш, за онзи, който ни навлече това, надбави двойно мъчение в Огъня!”

62

И ще рекат [за вярващите]: “Защо не виждаме [сред нас] хора, които смятахме за злосторници?

63

Тогава им се подигравахме или не ги забелязвахме.”

64

Такава е истината за свадата между обитателите на Огъня.

65

Кажи [о, Мухаммад]: “Аз съм само предупредител. Няма друг бог освен Аллах, Единосъщия, Покоряващия,

66

Господа на небесата и на земята, и на всичко между тях, Всемогъщия, Многоопрощаващия!”

67

Кажи: “[Коранът -] това е велико известие,

68

от което вие се отвръщате.

69

Нямах знание за най-върховните на небесата [ангели] как спорят.

70

Разкрива ми се само, че съм явен предупредител.”

71

Твоят Господ рече на ангелите: “Ще сътворя Аз човек от глина.

72

И когато го завърша, и му вдъхна от Своя дух, сведете чела до земята пред него!”

73

И се поклониха ангелите всички вкупом,

74

освен Иблис. Той се възгордя и стана от неверниците.

75

Рече [Аллах]: “О, Иблис, какво ти попречи да се поклониш на онова, което сътворих със Своите Ръце? Възгордя ли се, или си високопоставен?”

76

Рече: “Аз съм по-добър от него. Мен Ти сътвори от огън, а него сътвори от глина.”

77

Рече: “Тогава излез от Рая! Ти си прокуден.

78

И над теб ще тегне Моето проклятие до Съдния ден.”

79

Рече: “Господи, дай ми отсрочка до Деня, когато ще бъдат възкресени!”

80

Рече: “Ще си сред отсрочените

81

до определения Ден.”

82

Рече [Иблис]: “Кълна се в Твоята мощ, аз непременно ще ги изкушавам всички,

83

освен Твоите предани раби сред тях.”

84

Рече [Аллах]: “Истина е, само истината казвам -

85

непременно ще напълня Ада с теб и всички от тях, които те последват.”

86

Кажи [о, Мухаммад]: “Не моля от вас отплата за това и не съм от онези, които добавят от себе си.”

87

Това е само Напомняне за световете.

88

След време ще узнаете вестите в него.