Та. Син. Мим.
Тези са знаменията на ясната Книга.
Не погубвай себе си, задето не искат да повярват!
Ако Ние пожелаем, ще им спуснем знамение от небето и ще сведат глави пред него.
И не идва при тях ново напомняне от Всемилостивия, без да се отвърнат от него.
Те го взимаха за лъжа, но ще дойдат при тях вестите за онова, на което се подиграваха.
И нима не поглеждат към земята, колко полезни видове накарахме да поникнат от нея?
В това има знамение, но повечето от тях не са вярващи.
Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.
И когато твоят Господ призова Муса: “Иди при хората-угнетители,
хората на Фараона! Нима не ще се побоят?”, -
каза: “Господи мой, страхувам се да не ме вземат за лъжец
и сърцето ми ще се свие, и езикът ми не ще се развърже. Дай [пророчеството] и на Харун!
И имам грях пред тях, затова ме е страх да не ме убият.”
Каза: “Не [няма да те убият]! Двамата вървете с Нашите знамения! Ние сме с вас - чуващи.
Идете при Фараона и кажете: “Ние сме пратени от Господа на световете.
Пусни с нас синовете на Исраил!”
Каза [Фараонът]: “Не те ли отгледахме сред нас от дете? И не прекара ли сред нас години от живота си?
И направи, каквото направи. Ти си от неблагодарните.”
Каза: “Направих го тогава, когато бях от заблудените.
И избягах от вас, когато ме уплашихте, а моят Господ ме дари с мъдрост и ме стори от пратениците.
И каква е тази благодат, за която ме упрекваш, щом ти си поробил синовете на Исраил?”
Рече Фараонът: “А какво е Господът на световете?”
Каза: “Господът на небесата и на земята, и на всичко между тях, ако сте убедени.”
Рече [Фараонът] на онези около него: “Чувате ли?”
Каза [Муса]: “Вашият Господ и Господът на древните ви предци...”
Рече [Фараонът]: “Вашият пратеник, изпратен при вас, е луд.”
Каза [Муса]: “Господът на изтока и на запада, и на всичко между тях, ако проумявате.”
Рече [Фараонът]: “Ако приемеш друг бог освен мен, ще те тикна при затворниците.”
Каза: “А ако ти донеса нещо очевидно?”
Рече [Фараонът]: “Дай го, ако казваш истината!”
И метна Муса тоягата си, и ето я - явна змия!
И извади ръката си, и ето я - сияйнобяла за гледащите!
Каза [Фараонът] на знатните около него: “Този е вещ магьосник.
Иска да ви прогони с магията си от вашата земя. Какво ще посъветвате?”
Казаха: “Дай отсрочка на него и брат му, и прати по градовете събирачи,
да ти доведат всички вещи магьосници!”
И магьосниците бяха насъбрани в часа на определения ден.
И се рече на хората: “Събрахте ли се?”
[Хората казаха:] “Ще последваме магьосниците, ако победят!”
И когато магьосниците дойдоха, рекоха на Фараона: “Ще има ли за нас награда, ако ние победим?”
Рече: “Да, и тогава ще бъдете от приближените.”
Муса им рече: “Мятайте, каквото ще мятате!”
И метнаха те своите въжета и тояги, и рекоха: “С могъществото на Фараона ние ще победим.”
И Муса метна своята тояга, и ето я - поглъща онова, с което измамват!
Тогава магьосниците паднаха, свеждайки чела до земята в суджуд.
Рекоха: “Повярвахме в Господа на световете,
Господа на Муса и Харун!”
Рече [Фараонът]: “Нима му повярвахте, преди аз да съм ви позволил? Той ви е старейшината, който ви е научил на магия. И ще разберете! Ще ви отсека ръцете и краката кръстом, и всички ви ще разпъна.”
Рекоха: “Не е беда! Наистина при нашия Господ ще се завърнем.
Надяваме се да ни опрости нашият Господ прегрешенията, защото първи повярвахме.”
И дадохме на Муса откровение: “Отпътувай с Моите раби нощем! Вас ще ви преследват.”
И изпрати Фараонът събирачи в градовете:
“Тези [синове на Исраил] са малко хора.
Те ни разгневяват,
но ние всички сме бдителни.”
И така Ние ги пропъдихме от градини и извори,
и от съкровища, и от знатно място.
Така е. И оставихме това в наследство на синовете на Исраил.
И тръгнаха да ги преследват по изгрев [хората на Фараона].
И когато двете множества се съгледаха, спътниците на Муса рекоха: “Ние сме настигнати.”
Рече: “Не! Моят Господ е с мен и Той ще ме напъти!”
И разкрихме на Муса: “Удари с тоягата си по морето!” И то се разцепи. И всеки къс бе като огромна планина.
И сторихме там другите да се приближат.
И спасихме Муса и всички, които бяха с него.
После издавихме другите.
В това има знамение, но повечето от тях не вярват.
Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.
Прочети им вестта за Ибрахим!
Когато рече на баща си и народа си: “На какво служите?”,
рекоха: “Служим на идоли и ще продължим да им се кланяме.”
Рече: “Чуват ли ви, когато ги зовете,
или ви помагат, или вредят?”
Рекоха: “Не, но заварихме бащите ни така да правят.”
Рече: “Виждате ли онези [идоли], на които сте служили,
вие и древните ви предци?
Те са мои врагове, а не Господът на световете,
Който ме е сътворил и ме напътва,
и Който ме храни, и ми дава да пия,
и ако се разболея, Той ме изцелява,
и Който ще ме умъртви, а после ще ме съживи,
и на Когото се надявам да ми опрости греха в Съдния ден.
Господи, дари ми мъдрост и ме приобщи към праведните!
И стори достойно споменаването ми пред идните [поколения],
и ме стори да бъда от наследниците на блажения Рай!
И опрости баща ми! Той наистина е от заблудените.
И не ме опозорявай в Деня, когато [тварите] ще бъдат възкресени,
в Деня, когато нито богатство, нито синове ще помогнат,
освен който дойде при Аллах с чисто сърце.”
И Раят ще бъде приближен за богобоязливите.
И Адът ще бъде показан на заблудените.
И ще им се рече: “Къде са онези, на които сте служили
вместо на Аллах? Дали ще ви помогнат, или на себе си ще помогнат?
Там ще бъдат хвърлени и те, и заблудените,
и войските на Иблис - всичките.
Ще рекат, карайки се там:
“Кълнем се в Аллах, наистина бяхме в явна заблуда,
когато вас приравнявахме с Господа на световете.
И ни заблудиха не други, а престъпниците.
Сега нямаме нито застъпници,
нито близък приятел.
Да имаше за нас завръщане, щяхме да сме от вярващите.”
В това има знамение, но повечето от тях не вярват.
Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.
Народът на Нух взе пратениците за лъжци.
Когато техният брат Нух им каза: “Не се ли боите?
Аз съм доверен пратеник за вас,
затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!
И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Господа на световете,
затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!”, -
казаха: “Нима ще ти повярваме, щом те следват най-презрените?”
Каза: “Но знам ли аз какво са вършили?
Равносметката им е единствено при моя Господ, ако осъзнавате.
Аз не ще прогонвам вярващите.
Аз съм само явен предупредител.”
Казаха: “Ако не престанеш, о, Нух, ще бъдеш пребит с камъни.”
Каза: “Господи, моят народ ме взе за лъжец.
Затова отсъди между нас и спаси мен и вярващите, които са заедно с мен!”
И спасихме него и онези, които бяха заедно с него в натоварения Ковчег.
Сетне издавихме останалите.
В това има знамение, но повечето от тях не вярват.
Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.
И адитите взеха пратениците за лъжци.
Техният брат Худ им каза: “Не се ли боите?
Аз съм доверен пратеник за вас,
затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!
И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Господа на световете.
Нима градите паметник на всяко възвишение за забавление?
И правите дворци, сякаш ще векувате.
И ако прилагате сила, прилагате я като тирани.
Затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!
И бойте се от Онзи, Който ви е дал вашето знание,
и ви е дал добитък и синове,
и градини, и извори!
Страхувам се за вас от мъчение във великия Ден.”
Казаха: “Все ни е едно дали проповядваш, или не си от проповедниците.
Това са само обичаите на предците.
И не ще бъдем измъчвани.”
И го взеха за лъжец, и ги погубихме. В това има знамение, но повечето от тях не вярват.
Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.
И самудяните взеха пратениците за лъжци.
Техният брат Салих им каза: “Не се ли боите?
Аз съм доверен пратеник за вас,
затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!
И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Господа на световете.
Нима ще бъдете оставени тук в сигурност -
сред градини и извори,
и насаждения, и палми с узрял плод,
и да изсичате умело в планините домове?
Затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!
И не слушайте повелята на престъпващите,
които рушат по земята и не поправят!”
Казаха: “Ти си само омагьосан.
Ти си само човек като нас. Донеси знамение, ако говориш истината!”
Каза: “Това е камила. Тя да пие в определен ден и вие да пиете в друг.
И не я докосвайте със зло, да не ви сполети мъчение във великия Ден!”
Но я заклаха, после съжаляваха.
И ги сполетя мъчението. В това има знамение, но повечето от тях не вярват.
Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.
И народът на Лут взе пратениците за лъжци.
Техният брат Лут им каза: “Не се ли боите?
Аз съм доверен пратеник за вас,
затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!
И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Господа на световете.
Нима ходите при мъжете от хората,
а оставяте съпругите си, които вашият Господ е сътворил за вас? Да, вие сте престъпващи хора.”
Казаха: “Ако не престанеш, о, Лут, ще бъдеш прокуден!”
Каза: “Аз мразя вашето деяние.
Господи, спаси мен и моето семейство от това, което вършат!”
И спасихме него и семейството му - всички,
освен една старица сред останалите.
После унищожихме другите.
И изсипахме върху им дъжд [от нажежени камъни].
И колко лош бе дъждът за предупредените!
Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.
И обитателите на Горичката взеха пратениците за лъжци.
Шуайб им каза: “Не се ли боите?
Аз съм доверен пратеник за вас,
затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!
И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Господа на световете.
И изпълвайте мярката, и не бъдете от ощетяващите!
И претегляйте с точни везни!
И не смалявайте от нещата на хората, и не сейте развала по земята, рушейки!
И бойте се от Онзи, Който сътвори вас и предните поколения!”
Казаха: “Ти си само омагьосан.
Ти си само човек като нас. И мислим, че си лъжец.
Спусни върху нас късове от небето, ако говориш истината!”
Каза: “Моят Господ най-добре знае какво правите.”
И го взеха за лъжец, и ги сполетя мъчението на облачния ден. Наистина бе мъчение във великия ден.
В това има знамение, но повечето от тях не вярват.
Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.
Този [Коран] е низпослан от Господа на световете.
Спусна го довереният Дух [Джибрил]
в твоето сърце, за да бъдеш от предупредителите
на ясен арабски език.
Той е [споменат] в писанията на предците.
Не е ли знамение за тях, че го знаят учените сред синовете на Исраил?
И дори да го бяхме низпослали на някой чужденец,
и той им го четеше, пак нямаше да му повярват.
Така вложихме това [неверие] в сърцата на престъпниците.
Не ще повярват в него, докато не видят болезненото мъчение.
А то ще ги сполети внезапно, без да усетят.
Тогава ще кажат: “Дали ще ни се даде отсрочка?”
А нима за Нашето мъчение бързат?
Виждаш ли? Ако им дам още години да се наслаждават,
а после ги сполети онова, с което бяха заплашвани,
с какво ще ги избави даденото им за наслада?
Не погубихме никое селище, без [да му изпратим] предупредители
с напомняне. И не сме Ние угнетители.
И не сатаните го спуснаха.
Не им е отредено и не могат да го сторят.
Недостъпно е за тях да го чуят.
И не зови друг бог заедно с Аллах, за да не бъдеш от измъчваните!
Предупреди най-близките си роднини
и спусни крилото си над вярващите, които те последват!
А ако ти се противят, кажи: “Далеч съм от онова, което вършите.”
И се уповавай на Всемогъщия, Милосърдния,
Който те вижда, като се изправяш [за молитва сам],
и [вижда] твоите движения сред покланящите се в суджуд.
Той наистина е Всечуващия, Всезнаещия.
Да ви известя ли при кого слизат сатаните?
Слизат при всеки клеветник, грешник,
който надава ухо, и повечето от тях са лъжци.
Поетите ги следват заблудените.
Не виждаш ли, че бродят те из всяка долина?
И говорят, каквото не правят,
освен онези, които вярват и вършат праведни дела, и споменават често Аллах, и се бранят, когато бъдат угнетени. Ще узнаят угнетителите към какво място ще се завърнат.