Всички ислямски справочници
1

Каф. Ха. Йа. Айн. Сад.

2

[Това е] споменаване за милостта на твоя Господ към Неговия раб Закария.

3

Когато призова той своя Господ с таен зов,

4

рече: “Господи мой, отслабнаха костите ми и пламнаха бели коси по главата, и никога не останах без отговор в своя зов към Теб, Господи.

5

И се опасявам от роднините след мен, а жена ми е бездетна. Дари ме с приемник от Теб,

6

който да ме наследи и да наследи рода на Якуб! И го стори богоугоден, Господи!”

7

“О, Закария, благовестваме те Ние за момче. Името му е Яхя. Не сме сторвали негов съименник преди.”

8

Рече: “Господи мой, как ще имам момче, когато жена ми е бездетна, пък аз вече грохнах от старост?”

9

Рече [ангелът]: “Тъй каза твоят Господ: “Това за Мен е лесно. Сътворих те Аз преди, а ти бе нищо.”

10

Рече: “Господи, дай ми знак!” Рече: “Знакът за теб е три нощи  да не говориш с хората, без [да имаш] недостатък.”

11

И излезе при своя народ от светилището, и посочи към тях да възславят Аллах и в зори, и вечер.

12

“О, Яхя, твърдо се придържай към Писанието!” И дадохме му Ние мъдростта още като дете,

13

и състрадание от Нас, и чистота. И бе богобоязлив,

14

и нежен с родителите си. И не бе насилник, непокорник.

15

Мир нему в деня, когато бе роден и в деня, когато ще умре, и в Деня, когато ще бъде възкресен!

16

И спомени [о, Мухаммад] в Книгата Мариам, когато се уедини от своето семейство на едно място на изток.

17

И се прикри от тях със завеса. И пратихме при нея Нашия Дух, който й се представи като съвършен човек.

18

Рече тя: “Всемилостивия да ме опази от теб! Ако си богобоязлив...”

19

Рече [Джибрил]: “Аз съм само пратеник на твоя Господ, за да те даря с пречисто момче.”

20

Рече: “Как ще имам момче, щом не ме е докосвал мъж и не съм блудница?”

21

Рече [ангелът]: “Тъй каза твоят Господ: “Това за Мен е лесно. И за да го сторим знамение за хората, и милост от Нас. Това е предрешено дело.”

22

И зачена го тя, и се уедини с него в отдалечено място.

23

И родилните болки я доведоха при ствола на палмата. Рече: “О, да бях умряла преди това и да бях напълно забравена!”

24

И бе призована изпод нея: “Да не тъжиш! Твоят Господ стори под теб ручей.

25

И разклати към себе си ствола на палмата, за да се посипят свежи зрели фурми!

26

И яж, и пий, и се радвай! И ако видиш някого от хората, направи знак: “Дадох на Всемилостивия обет да се въздържам, затова днес с никого не ще говоря.”

27

И отиде с него при своя народ, носейки го. Рекоха: “О, Мариам, ти стори нещо осъдително.

28

О, сестро на Харун, баща ти не беше лош човек и майка ти не беше блудница.”

29

И посочи тя към него. Рекоха: “Как ще беседваме с дете в люлка?”

30

Рече то: “Раб съм на Аллах. Даде ми Той Писанието и ме стори пророк.

31

И ме стори благословен, където и да се намирам, и ми повели да отслужвам молитвата, и да давам милостинята закат, докато съм жив.

32

И да бъда нежен към своята майка. И не ме стори Той горделив, непокорен.

33

И мир на мен в деня, в който съм роден, и в деня, когато ще умра, и в Деня, когато ще бъда възкресен!”

34

Това е Иса, синът на Мариам - словото на истината, в която се съмняват.

35

Не подобава на Аллах да се сдобива със син. Пречист е Той! Щом реши нещо, Той само му казва: “Бъди!” И то става.

36

[И добави Иса:] “Аллах е моят Господ и вашият Господ. Служете Нему! Това е правият път.”

37

Но изпаднаха в разногласие групите помежду си. Горко на онези, които не вярват, от зрелище във великия Ден!

38

Как ще чуват и виждат в Деня, когато дойдат при Нас! Ала угнетителите днес са в явна заблуда.

39

И предупреди ги ти [о, Мухаммад] за Деня на горестта, когато ще бъде отсъдено делото, но те нехаят и не вярват!

40

Ние ще наследим земята и всички, които са по нея, и при Нас ще бъдат върнати.

41

И спомени в Книгата Ибрахим. Той бе всеправдив, пророк.

42

Когато каза на баща си: “О, татко мой, защо служиш на онова, което нито чува, нито вижда, и не може да те избави от нищо?

43

О, татко мой, на мен наистина ми се яви от знанието онова, което не дойде при теб. Последвай ме, и аз ще те изведа на правия път!

44

О, татко мой, не служи на сатаната! Сатаната е непокорен пред Всемилостивия.

45

О, татко мой, страхувам се да не те засегне мъчение от Всемилостивия и да не станеш приближен на сатаната.”

46

Рече [бащата]: “Нима се отвръщаш от моите богове, о, Ибрахим? Ако не престанеш, ще те пребия с камъни. И ме напусни завинаги!”

47

Рече: “Мир на теб! Ще моля да те опрости моят Господ. Към мен Той е благосклонен.

48

Оттеглям се от вас и от онова, което зовете вместо Аллах. Аз ще зова своя Господ. Няма да се разочаровам, зовейки своя Господ.”

49

И щом се оттегли от тях и от онова, на което служат вместо на Аллах, Ние го дарихме с Исхак и Якуб, и всеки от тях сторихме пророк.

50

И им дарихме милост от Нас, и им отредихме голяма прослава.

51

И спомени в Книгата Муса! Той бе избраник и бе пратеник-пророк.

52

И призовахме го Ние от дясната страна на Планината, и го приближихме за тайна беседа.

53

И му дарихме от Своята милост брат му Харун да стане пророк.

54

И спомени в Книгата Исмаил! Той бе верен в обещанието и бе пратеник-пророк.

55

И повеляваше той на своя народ да отслужва молитвата и да дава милостинята закат, и получи благоволение при своя Господ.

56

И спомени в Книгата Идрис! Той бе всеправдив, пророк.

57

И го въздигнахме Ние на извисено място.

58

Те са от онези пророци, които Аллах дари със Своята благодат, от потомството на Адам и от онези, които пренесохме заедно с Нух, и от потомството на Ибрахим и Исраил, и от онези, които напътихме и избрахме. Когато им бъдат четени знаменията на Всемилостивия, те свеждат чела до земята в суджуд, плачейки.

59

Но ги последваха поколения, които изоставиха молитвата и последваха страстите. Тях ще ги постигне изтребление,

60

освен онези, които се покаят и вярват, и вършат праведни дела. Те ще влязат в Рая и с нищо не ще бъдат угнетени,

61

в Градините на Адн, които Всемилостивия обеща на Своите раби от неведомото. Неговото обещание винаги се изпълнява.

62

Не слушат там празнословия, а само “Мир!”, и имат там препитание и сутрин, и вечер.

63

Това е Раят, който оставяме в наследство на всеки от Нашите богобоязливи раби.

64

[Каза Джибрил:] “Слизаме ние само по повелята на твоя Господ. Негово е всичко пред нас и зад нас, и всичко по средата на това. Твоят Господ никога не забравя

65

Господът на небесата и на земята, и на всичко между тях. На Него служи и търпелив бъди в служенето на Него! Нима знаеш подобен Нему?”

66

И казва човекът: “Дали като умра, наистина ще бъда съживен?”

67

А нима човекът не помни, че Ние го сътворихме и преди, когато бе нищо?

68

Кълна се в твоя Господ, Ние ще съберем и тях, и сатаните, после ще ги наредим на колене около Ада.

69

После ще извадим от всяка общност най-непокорните пред Всемилостивия.

70

Най-добре Ние знаем кои заслужават да горят там.

71

И всеки от вас ще мине през Ада. Това е окончателна присъда от твоя Господ.

72

После Ние ще спасим богобоязливите и ще оставим там на колене угнетителите.

73

И когато им бяха четени Нашите ясни знамения, неверниците казваха на вярващите: “Коя от двете ни групи има по-хубаво положение и по-добро общество?”

74

И колко поколения преди тях Ние погубихме - по-богати и по-хубави наглед!

75

Кажи [о, Мухаммад]: “Който е в заблуда, Всемилостивия ще му даде отсрочка. И щом видят онова, което им е обещано - мъчението или Часа, ще узнаят кой има най-лошото място и най-слабото войнство.”

76

И надбавя Аллах напътствие за напътените. Но непреходните праведни дела са най-доброто въздаяние при твоя Господ и най-добрата отплата.

77

Не видя ли ти онзи, който отхвърли Нашите знамения и рече: “Непременно ще ми бъдат дадени имот и деца.”

78

Нима надникна той в неведомото, или взе обет от Всемилостивия?

79

Ала не! Ще запишем Ние какво казва и непременно ще му удължим мъчението.

80

И ще наследим от него онова, за което говори, и ще дойде той при Нас сам-самичък.

81

И приеха вместо Аллах други богове, за да им бъдат сила.

82

Ала не! Ще отрекат служенето на тях и ще им станат противници.

83

Не виждаш ли ти, че изпращаме сатаните срещу неверниците, за да ги подстрекават непрестанно?

84

И не бързай против тях! Ние им отброяваме дните.

85

В Деня, когато съберем богобоязливите на групи при Всемилостивия

86

и поведем престъпниците към Ада като на водопой,

87

за никого не ще има застъпничество, освен за онези, които получиха обещание от Всемилостивия.

88

И рекоха [неверниците]: “Всемилостивия се сдоби със син.”

89

Вие изрекохте нещо ужасно,

90

от което небесата биха се разкъсали и земята - разцепила, и планините - сгромолясали в руини

91

да приписват син на Всемилостивия!

92

Не подобава на Всемилостивия да има син.

93

Всеки на небесата и на земята ще дойде като раб при Всемилостивия.

94

Той добре ги знае и всички ги отброява.

95

И всеки от тях сам-самичък ще се яви при Него в Деня на възкресението.

96

На онези, които вярват и вършат праведни дела, Всемилостивия ще отреди любов.

97

Улеснихме го [като го низпослахме] на твоя език [о, Мухаммад], само за да благовестваш с него богобоязливите и да предупредиш с него непокорни хора.

98

И колко поколения преди тях погубихме! Нима усещаш някого от тях или чуваш от тях дори шумолене?